I
Един узрял кестен
тупна право в сърцето ми.
То подскочи
и се затъркаля,
затича се
преди да се сети,
че ще се загуби,
ще зашуми в шумата,
ще забрави себе си,
заради един кестен
като всички други.

II
Новият кестен
е плътен, тежък и лъскав.
Старият –
вече смален от отдаване.
Три сезона го нося в шепа.
С него устисках до младата есен.
Как да го хвърля сега
стария?
Стискам в юмрук новото упование.
И се затрупвам полека-лека
с кестени.
Трупам ли, трупам ли
благодарности...