<address>БЪРЗО ЛЯТОТО ОТМИНА С ПЪСТРИ СТЪПКИ ДОЙДЕ ЕСЕНТА, ЩЪРКЕЛЪТ НА ЮГ ЗАМИНА И ГНЕЗДОТО НА КОМИНА ОПУСТЯ. СЛЪНЦЕТО СЪС ОБЛАЦИ СЕ БОРИ И ТРУДНО СИ ПРОБИВА ПЪТ, КАПКИ ДЪЖД, КАТО СЪЛЗИ ОТРОНЕНИ ОТ СИНЬОТО НЕБЕ КЪМ НАС ВАЛЯТ. ВРАБЧЕТА В СТРЕХИТЕ ЗАСЛУШАНИ В УНАСЯЩАТА ПЕСЕН НА ДЪЖДЪТ, А В ЛЕХИТЕ МИНЗУХАРИ ЕСЕННИ КАТ` ЯРКИ ПЛАМЪЦИ ЦЪФТЯТ. ВЯТЪРЪТ В ДЪРВЕТА СЪС ПРЕМЯНА ПЪСТРА ЛУТА СЕ И ТЪРСИ СВОЯ ПЪТ, ЗАЩОТО ЕСЕНТА КЪМ НАС ПРИСТЪПВА И ДРУГ ИЗГЛЕЖДА РОДНИЯТ НИ КЪТ. &nbsp;</address>