ЕСЕН (2)

Есента идва със  сланите нечакани.

Те попарват жарките спомени.

Листата капят, ненужни, отронени.

До вчера – златоперести,

а днес, от вятъра гонени.

Есента влиза в хамбарите!

Есента носи топлата пита!

Есента подрежда дърва под стрехите!

Лудото вино - ври в мазите!

Есента, есента – тя назад не поглежда.

Шал намята

и със снежинките първи

в косите се вглежда.

Есента е мъдрост,

на никой ненужна.

Есента е възможна!

Неотстъпваща, сложна!

Съжаляваща,

непрестанно доказваща!

Всичко пропуснато,

всежелаеща!

Есента е толкоз суетна,

чаровна и озаряваща!

Есента е неостаряваща…

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf