ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ!

 

1.

 

И сякаш от Луната паднаха търкулнати

и хукнаха на воля пролетни вихрушки.

Учудено Зорницата ги гледа,

поспряла се над боровия връх.

Раздялата с нощта и зимата,

преминала в нерадостния дъх на самотата,

ще трае само кратък миг –

ще мигне и ще плесне с бели длани

задъханият, весел ден

в незащитеното пространство на сърцата ни.

Вихрушките лудуват и насмитат

далече мрака и студа.

И в екота им преминаващ през зората

вървя в запролетената гора –

вървя и в шепата си топла пазя

танцуващия пламък на доброто.

 

 

2.

 

С варак напръска дрянът зимния пейзаж,

а по земята падна с весел звън

росата на разцъфнали кокичета

и капки вечност разпиляха от небето

ухаещите теменужки

край храстите в тревите.

По припеци и минзухарите протриха длани,

запалиха  сърцата на ливадите

с недоукрепналите огънчета на живота.