Безнадеждно усамотение в мисли -

коя съм, каква съм и отново въпроси.

Видях се различна безкрайно далече,

но бяха познати сълзите в очите.

Безнадеждно усамотение в мрака

на моята скрита потайна душевност.

Разкритие - бягам, излизам от хаоса,

който съм просила само със чакане.

Безнадеждно усамотение в болка

от чужда кола властно хвърлям искри.

Посрещат ме важните с поглед от някъде

но после пак спомням си тъжни очи.

Безнадеждно усамотена съм в себе си.

Почувствах в мига щом затворих очи,

че живота безкрайно върти се, догонвам го

щом от мен той по-бясно разбрах, че върви.

И това безнадеждно усамотение,

което ме кара в листа да крещя

показва живота какъвто не искам

аз да живея до края на света.