Унил и раздърпан е вятърът.
Недоспал е. От снощи краде
последните летни спомени
на разсеяните дървета.
Облегнат на късите лъчи
по оградата на есента,
кръстосал различните си крака,
ги дипли на купчинки около петите си
и брои ли, брои
изписаните със ситни жилки листа.
Хитри кестенчета надничат
иззад гърба му.
Знаят те, че не може да смята -
лъскаво се шмугват в пъстрите туфи
и разхвърлят цветовете наопаки.
Лесно се обърква вятърът.
Ококорва се,
издува учудените си бузи
и... фюююю -
спомените литват
нагоре и още по-нагоре.
Толкова нависоко,
че достигат разплетените облаци
заплитат се по краищата им
и...
се превръщат в нови звезди.