В очите на старото село
се оглеждат всичките къщи
и дъжд плаче тихо в капчуците,
мокри керемидените вежди
и се стича по телата от тухли.
Докато буря целува прозорците.
По полета от цъфнали макове,
напъпили джанки и ябълки
или букети от дъхава мащерка
гонеше вятъра моето детство.
Хранеше селските кучета
и се страхуваше нощем от воя им;
броеше звездите в небето
и кръщаваше парцалените си кукли
на героини от серийни филми.
Обяздваше сутрин зората
и тичаше босо надолу
по тръпчивата, мека трева
до малкия бряг на рекичката.
Береше с дядо ми билки,
а с баба ми готвеше манджи.
Четеше на пеперудите приказки.
В очите на малкото село
се оглеждат ръцете на времето
и дните минават през дупките
на оградите от телена мрежа.
Къщите спряха да пеят.
Избуяха дебелите плевели.
А моето детство остана на двора.
Да чака мама и татко да дойдат.