StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,117
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,804
   Точки: 2,632,729
   Съобщения: 135,752
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

... Есента на душата...

Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.

Улуците, скъсани вени...
Дъждът с кръв ги изпълва.
И излива се кръв до колене.
Луната лице, с облак забулва...

Мигове мокри, забранени.
Дърво, клони оголва.
Вместо гасене, усещам горене.
Кръвта, сцената допълва.

Късна есен, самотни влюбени.
Ходи душата, по кривата стълба.
И мисли стари, и изгубени...
Шахта с отворена паст, товарът избълва...

Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Пейзажна
публикувана на: 2011-03-25
прочитания: 240
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход