Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.

Улуците, скъсани вени...
Дъждът с кръв ги изпълва.
И излива се кръв до колене.
Луната лице, с облак забулва...

Мигове мокри, забранени.
Дърво, клони оголва.
Вместо гасене, усещам горене.
Кръвта, сцената допълва.

Късна есен, самотни влюбени.
Ходи душата, по кривата стълба.
И мисли стари, и изгубени...
Шахта с отворена паст, товарът избълва...

Дъждовна есен, очи забранени...
Мъка в сърцето по кълва.
Чува се само, едно ромолене.
И образът твои се търкулва.