(Изповедта на една дама)
1
Животът е любов наслада,
мечтая аз да се омъжа;
до де съм на години млада,
съдбата си със мъж да свържа.
Родена съм във китно село -
в дебрите на Предбалкана;
записах право и на дело,
с науката ще се захвана.
Храна да готвя не умея,
но тук е пълно с ресторанти,
ще уча и ще си живея,
защо да мъкна пълни чанти?
Живея с темпо интезивно,
с космични бързи обороти;
привикнах... мисля позитивно -
с разчет на времето по ноти.
На сцената със страст танцувам -
естествена и без задръжки;
цената – тая, дето струвам,
откривам в погледите мъжки.
Ще бъда с вас докрая пряма -
поклонничка съм на чалгата.
Усвоих стъпките от мама,
как в такт да кърша си снагата.
На утрото, кога се будя,
с глава от болка натежала,
се чувствам гузно и се чудя,
защо съм в чужда стая спала!
В квартирата съм след запоя,
набързо правя си прическа...
„Кажи ми душо мила моя,
какво да правя до нощеска?“
1 – 7 юли 2011 mitivan
/ следва продължение /
Творбата е плод на авторска фантазия. Всяка прилика с реално съществуващи лица е случайна.