Баба много е добричка,
аз пък съм й внук любим.
Затова тя всяка сутрин
в фермичката бързо тича,
и козичка виртуална,
да нахрани, че е гладна.
После да я издои
и с млекце да ме гости.
Но козичката, горката,
сбъркала се в интернета -
вместо мляко да даде,
и... нали си е коза,
пуснала е май боза.
Баба люто се закани,
че козата ще накаже,
без вода ще я държи -
сал на трески и конци.
А пък аз - нали съм малък -
и докат` да чакам баба,
май че ме прихвана влага -
пускам скайпа на шега -
олеле, и таз добра -
ето има каки бол,
свалям си ги тайно вече,
докат` баба е далече.
Някъде из храсталака
тя бере си черна драка,
после копва и домати -
да ми прави лютеничка -
знае колко я обичам.
Ама те не са дори
гмо или... почти.
Гледа ги - почти узрели,
само по веднъж да цъкне
с мишката си по екрана -
и реколтата обрана.
Слага сол, оцет и чушки,
и на огъня - да къкрят.
Леле, пустата ми баба
от сабалян е с казана,
и след мъничко почти
ще ми лепне тя филийка
с виртуалните домати...
Бабче, мила, почини си,
че сега във скайпа май
ще си боцна яка кака,
дето мож` да ме отрака.
А пък после - ща не ща
ще я метна в тоя нет,
докато не отмалей съвсем.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me