Тя често и край мене вдига прах /а вятърът развява й полата/ - с навирена глава, със звънък смях... Около нея се върти Земята... Самодоволна, с вечна суета - едва ли знае накъде отива... /Макар и да се рови във пръстта, къртицата е също тъй щастлива/... Самозалъгва се с пари, с лъжи... Ех, Глупостта е проститутка стара... Акъл не ще - защо да й тежи? И няма как... да й го вкарам... Марин Тачков 28 юли 2012 г.