Душа ли е, какво е&nbsp;- отвътре все ме стяга и&nbsp;щом докосна&nbsp;листа пред пръстите ми бяга... Бездомница е, казват, крилата&nbsp;като вятър, излюпва цели фрази, а млъкне ли - е&nbsp;злато... Понякога от рани избухва&nbsp; разгневена и тъжно&nbsp; ми запява в дует със Мелпомена... С&nbsp;мечтите чудни тича, но все не е готова до края да обича&nbsp;- и с мислите&nbsp;се трови... Уж все ще се смирява, а&nbsp; с егото ми пие във тихата привечер по някоя&nbsp; ракия... И все не я усещам &ndash; как тъй се вдъхновява, щом&nbsp; моето момиче в кокиче разцъфтява... Навярно не разбира, обвивката си тленна - сега е само моя, а&nbsp;после - извънземна...