Вървял ли си по моя път след мене
когато ален залезът гори,
когато се прегръщат студовете
или когато утрото звъни
от тихия проблясък на росата?
Не бързай да открехваш ти вратата
на моя свят, там дремят бури зли!
Пробудиш ли ги в миг ще затрещи
небето ти в което като ястреб
разпервал си криле със дух могъщ.
Светът за теб ще стане неприсъщ
със своя лик, злокобен и свиреп...
- Открехна ли на твоя свят вратата
на бурята, ще върна красотата.