Ти ли ме съблече като дреха?
Аз ли те изтрих като следа,
та се чувствам, като полъх лека
и пречистена,като сълза?
Няма да попитам как си тръгна,
нито кой ли друг те призова,
ала някога,щом пак те зърна,
ще залостя своята душа.
Не защото ме е страх от тебе,
ни затуй, че пак ще ме боли -
щом привикнала съм с твойто бреме
носила те бих до старини...
Ала без прегръдката ти злобна
мога да се нарека \"Свободна\".