StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,014
   Потребители: 12,313
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,154
   Точки: 2,628,223
   Съобщения: 125,582
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,756

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Мастилото в главата ми

Нарисувах си 
въпросителни вежди,
а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова
истински 
колкото са се 
договорили 
еднооките нощи.
 
***

никога не съм идвала
никога не съм си отивала
само ръката ти обръща
пясъчен часовник
и те почесва по главата
докато фъфлиш поезия
 
***
 
и този ден 
се дуелират облаци
онзи разум
който движи ветровете
не ни принадлежи
кръвта ми дращи 
по вратата ти
пусни я
да си поиграете

 
***
 
гол и бездомен като дим
как да те гримирам
да не личи мечтата ти
да бъдеш никой
очите ти ми подшушнаха
че няма да се събудят 
на мястото си
вече ти и огледалото
не сте дори далечни 
родственици
 
някой е изпилил рогата
на твоите триста дяволи
а ангелите ти с вързани крила
не стигат небето
 
и този дим е затворник
за кратко 
или най-много за цял живот
 
***
 
не му обръщай внимание
не го мисли и анализирай
не го отричай и предизвиквай
 
мастилото в главата ми
 
не е възможно да обясня
способността му
да съсипе сюжета
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Миниатюри и източни форми
публикувана на: 2018-03-28
прочитания: 66
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход