StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,879
   Потребители: 12,422
   Автори: 4,035
   Коментари: 323,917
   Точки: 2,667,633
   Съобщения: 171,248
   Лексикони: 4,506
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Излизам от своята кожа

***

огледалото има аритмия
и се пука вечното му постоянство
не ме търси
в баналната му истина
до теб съм

***

как да ме намериш
навън - мъгла
а в стаята - кукли
изхабени
с най-боядисана коса
аз съм

***

животът е един
несънуван сън
в който правиш неща
и насън непомисляни
и само когато спиш
забравяш че си смъртен

***

в реда на нещата е
да не предвидиш болката
когато въздишката ти
храни той тя то
ние вие те...

***

излизам от своята кожа
за кратко
колкото да не ме познае
смъртта
и да се се разсмее
детето
което бях

***

лесно се разминавам
с миналото
без да поздравявам
друга съм
 
***

ще си купя цвете
в саксия
напъпило
ще отложа нещо важно
за да го поливам сутрин
денем ще го мисля
вечер ще го поздравявам
ще го погалвам за лека нощ
знам че ще разцъфти
цветята не закъсняват
а когато увехне
ще пия кафе и ще пуша


***

Тази пещера е неуместна
за изгреви и залези.
Мълчанието ни
побира пепелникът.
Само заради ехото
Бог ще проговори.

***

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Миниатюри и източни форми
публикувана на: 2020-01-30
прочитания: 58
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход