Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти съм подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака,
няма нищо, само силует
сякаш със годините е чакал
мене. Може би. Или пък теб?
Ако туй си ти, то аз къде съм?
Ако туй съм аз, къде си ти?
Разпилени като листите на есен
даваме живот на всеки стих.
- Как тъй силуета си съзряла,
а душите наши там не разгадала?