Дали си спомняш, че ти бях съпруга
в онази нощ с атлазени мечти?
Луната беше гола до полуда,
блестяха и пулсираха звезди.

Заливаха ни чувства отлежали...
Дали си спомняш? Нашите ръце
приличаха на сплетени дъбрави,
душите на разпенено море.

Дали си спомняш или пък забрава
посипала е стъпките ми с прах,
а друга някаква любов такава
разнежва нощния ти синкав мрак?

О нека! Знам, човек е сътворен
любов да преоткрива всеки ден.