StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,229
   Потребители: 12,320
   Автори: 3,977
   Коментари: 304,874
   Точки: 2,631,211
   Съобщения: 125,916
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Човешка слабост

 
***
С всичките ми мъртви роли
славеите блудстват.
Декорът се разпада.
Кафе по устните засъхва.
Дано по-скоро се обади
гарван, за да повярвам
в истината.
 
***
Бял сняг, светещи думи,
но не достига млечен път.
Едно измамно съвършенство
на кривите огледала 
е благодарно.
Дали да не подпаля църква
и да избягам към морето
с онази любов от пръв поглед,
на която са способни 
само хората с фенери?
 
***
Понеже не обичам разделите
 
да ме заровят по очи.
Последното сбогом 
е татуирано 
на гърба ми.
 
***
 
Уморена да ме хипнотизираш,
ти купих слънчеви очила.
Сега левитирам.
Крепя се с една ръка
на бастуна на самотата 
и не мога да си спомня
никой минал живот.
 
 
***
 
Със стихове платих
съдбата си на смъртна
и топля чуждите стени
на сънища.
Там някой е зазидал
най-простите ми радости,
големите заблуди
и виждам как на
Господ му омекват коленете,
повтаряйки безкрайната
човешка слабост.
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Миниатюри и източни форми
публикувана на: 2018-02-28
прочитания: 137
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 8 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход