Заведи ме, любов, там, където
няма ни слънце, ни птици, ни смях.
Заведи ме, където морето
се разстила от огън и прах.

Заведи ме да видя безкрая
как връз пареща клада гори,
дето никой не знае за рая,
дето гинат човешки души.

Заведи ме във свят най-далечен,
дето песните само тъжат -
под гласа на поета обречен
черни демони яростно бдят.

Отведи ме, любов! Отведи ме!
И към ада тръгни най-добре.
Аз тогава най-право ще зная
без любов що светът ще даде.