Помня, стоях на прага,

бях в бяло, с панамена шапка.

Очите ми грееха с обич,

сърцето туптеше полудяло.

Помня, стоях на прага,

по красива от всякога.

Само миг и ще отвори вратата

и ще го видя, него любимия

Помня, стоях на прага,

зениците му помня огромни.

Омагьосан ме гледа, без дъх,

покорен, обсебен, сияещ!

- Ти си видение Лиза,

от друг свят си - каза.

-Да  те докосна , не смея,

боже, колко си красива!

Помня, стоях на прага,

бях в бяло, с панамена шапка.

Като видение, като божество,

в очите му... и душата превзех я!

10.10.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ