Не искай от мен да разказвам.
Трудно ми е сега да говоря,
любовта с думи да ти доказвам.
Налегнала ме е умората.
Не искай да чертая със устни
лазура на синята бездна.
Плача, а очите ми сухи са.
Недей!Във тях не поглеждай!
Разтрепервам със дъх самотата.
И зачерквам ненужните думи.
Събирам във шепи остатъка,
от платените любовни суми.
Не искай от мен да рисувам
със пръсти по твоето тяло.
Замълчи!И сега нацелувай ме!
Утре може да съм умряла.
Не очаквай да бъда смирена.
Само миг и ще се върна обратно.
Но сега ми е мокър терена
и добричка ще бъда за кратко.