Всяка есен след тебе

пазя думи-листа.

В мека нощ се превръщам.

И в бръшляна раста.

В мен, с пътеката лятна,

още птиците спят.

Още с твоите зеници

пазя песен. И цвят…

Всяка есен след тебе…

губя твоя следа.

Като в пръстен живея.

Като в снимка със сняг…

А брегът е далече,

късен вятър довял.

(Овдовелите вечери

в мене бродят. След два…)

Как полека угасна…

с тази зимна мъгла.

Всяка есен след тебе

крия в шепа сълза.

А брегът е далече…

имам път да вървя.

Бяло, бяло облече

паметта на снега…