Не личи, нали? -
дъждът, когато сипе се връз мене
и във дъга безукорно искрѝ
мигът, преминал без проблеми
прореза, след който не боли...

И няма как...
Кой казва как, дали, защо? -
прозорците разтваря в мене пак...
И аз, родената от нечие ребро,
ще бъда пролетния знак...

В лунни нощи
простирам пак пречупени ръце
в сърцето ти следа да търся още.
Мракът пръсти ще простре
и копнежът ми ще бъде мощен...

И бели върви
нощта ще сплита във косите.
Във вените ще бият гъсти кърви
и щрихите след тях ще питат -
винаги ли в мене ще си първи...