Ръцете, чашата кафе

ще ни разкажат

                         всичко,

което сме били до днес.

От думи. Или срички…

 

Ще бъда в есенен щурец –

зелен и мъдър –

една мелодия за теб.

От сън е пътят…

 

Ще бъде синьо.

Като в дъх.

Или дори по-ясно.

Че ти оставаш

                 в моя стих

все по- прекрасна…

 

 

В неканения послеслов,

ронлив от чувства,

остатък от една любов

запалва Кръста.

А после с огъня

                         - следа.

Жена от огън.

Повярвала в един монах,

не казал ”сбогом ”.

Напити езерни води

ще палят мрака,

във който устни и коси

от тебе чаках.

 

 ----

Останалото е следа.

От зимно  ято.

Изгубило небе и път.
По своя вятър.