&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Набъбнали са вените на тая шумна улица &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; от босия поток на пъстрокрилите съдби. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Размесват се там радостите със обидите; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; отеква глъчката в стъклата на витрините- &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; с фалшивите усмивки нагласени &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; от стъклени безизразни зъби. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Но трепва улицата,сепват се витрините - &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; че само в миг се спират двама млади. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Като пчела в цветеца-впиват си ръцете. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Целувка по очите.Тръгват. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Въздъхва тротоарът. &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И пак по старому животът продължава...