Не бих могла...

Защо да не опитам

със вятъра да се надбягвам

срещу стръмното?!

И като него да лудея по поляните,

и... във очите ти

смирено да притихвам?!



Искам...



Не бих могла...

Но може би ще мога вълните

във морето да разплисквам,

за да те докосват нежно на брега...

Виж ме – бриз съм!





Не бих могла...

Но ще опитам с него

да поспоря относно същността му.

Как ли той ще ме обори?!

И в синевата на разпаления ден

да хукне с мен по синорите...



Не бих могла...

Но нека да опитам –

той все пак е вятър,

а аз съм...

само твоята въздишка.