StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,985
   Потребители: 12,368
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,724
   Точки: 2,647,946
   Съобщения: 155,999
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

снимка с пясък от юли

Моя есенно –вярна любима,

моя нежност и болка…и грях.

Ще ми върнеш ли бялата зима,

през която до тебе вървях…

От тревите с късната обич

вкусих сока на болните дни.

Не прощавах на слабите хленча,

на измяната – злите очи.

Остани…

За да има в небето ми

посребрени от обич листа.

За да стоплям през голите есени

на очите ти детския смях.

В мене утрото сякаш разтваряше

миризмата на нощния страх.

Как ръцете ти в моите изгаряха

и безмълвен щастливец аз бях…

Остани…

Аз те моля отново.

Сякаш вчера надеждата спря.

Всеки миг разтопявай оловото

в наранената моя душа.

Остани…но до края.

До залеза.

За да мога и в сетния стих

да разказвам на нашите улици

как единствен в света те открих… 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-07-29
прочитания: 182
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход