Преваля лятото, преваля
и оредяват сенките в крайпътната гора;
и вече ще се стоплим не от слънцето,
ами от пламнала любовна мъничка искра.
Ще повървим из парка,всред дърветата,
под златен ромон на окапващи листа;
ще пият гургулици - две по две накацали -
дали усещат как пристига есента.
Щом стигнем до дървото ни за срещи,
очите ще притворим и ще помълчим така;
докато листата кротко кацат по косите ни,
а пък в сърцата лудо прокопитва пролетта!