Да викам да се моля да крещя
по дяволите нека да не е така.
Да се обливам във сълзи 
и сърцето ми да не спира да кърви,
а думите ти да ме събуждат при зори
по дяволите нека ме боли.
Да викам ...
ще викам колкото ми глас държи
но едва ли ти ще разбереш
смисълът на  думите застинали в изминалите дни.
По дяволите
имах те имаше ме ти,
но всичко бе преди ...
къде си ти сега?
Коя прегръщаш във нощта?
Аз чакам вече колко дни
забрави ме нали?