Знаеш ли, сега стоя и си мисля как минават дните ми,
минават в нищо-то, захвърляни в ъгъла, където захвърлям болката си.
Искам да ти кажа толкова неща,
 искам да изкрещя на целия свят,
 колко липсваш ми... колко те обичам.
Как боли ме... как ден след ден рухвам в спомени и страдам...
как трудно преглъщам от болка.  
Как не помня от кога няма сън за мен и моята душа...
Как искам да си  отново до мен,  
да си те върна и никога да не те пускам…
Казват ми забрави го намери си друг, но аз просто не искам друг,
 искам само теб, защото е в плен моето сърце от твоите ръце..
искам само твоята топлина... искам отново онзи топъл поглед да ме изгаря ..
искам твоят смях да кънти в моята душа...!
И всичките звезди на света не могат да запълнят моята душа,  както миговете с теб от тук до края на света!
Искам да си си до мен сега и нищо друго не искам от света,
 единствено твоята душа да бди над мен сега!