Няколко мига преди да заспя

с мислите, дето денят ми нашари

вдишвам с усмивка - нощта не успя

да ме заключи във свойте кошмари...

Гмурвам се в топли зелени води

Радост не блика по стръмните вени,

ала душата свободна лети

търси вълшебства до днес не родени.

Стрелват се пусти тревоги - нима

ще ме объркат със завист усойна?

Никъде зная не съм "у дома",

но съм смирена, добра и спокойна.

Утре ще бъда отровна стрела,

залъкът може със мен да присяда..

Но ти поднасям от мойто "сега"

тихо черпи се... докато съм млада.

11.11.2008г.