Светят по пътя…
камъчета. Светят –
дни на отминали дни.
Зная…накрая ми
всичко ще вземеш –
топлото рамо…Две тъмни очи.

Ние сме с тебе
вечерен прозорец –
все чакаме
в име да паднем.
Преди да потъне
в най- ниското…Горе.
Дъхът на последното пладне.

Светят по пътя-
да не забравим -
стъпки от тихия град.
Късчета памет, потънали с лятото.
В нощния листопад…

После… от погледа
на месечина
с мътни, строшени стъкла…
твоята сянка
в мен ще измине
своята земна следа.