Ще слязат стъпките ти

от картината.

Сред ореховата черупка на нощта

ще се събличат

дълго… дълго

в тъмното

отминалите есени на чувствата.

Зелените стени ще се събличат

от дневната целувка на дъгата.

Нощта е птица -

времето ще скрие.

Там, нейде… сред поточето

в съня ти.

А после ще заглъхват

стъпките.

Избродили у мене самотата.

От тялото на пътя

бавно… бавно

ще се разтварят.

В прах. И вятър…