Късно ли е обич моя да обичам теб?
Късно ли е да сънувам твоите очи?
Живях в приказка красива...
Живях в измислен свят, в който ти ме обичаше такава каквато бях...
И до последно истината не приемах- че другата обичаш ти...
И до последно се надявах,че мен не би ранил.
Говореше ми нощем нежно за да забравя другата жена, а всъщност си обичал нея-и тогава, и сега.
Говореше,мечтаеше с мене...
Животите си как ще споделим...
Обичаше ме вечер и сутрин...
Непомниш ли мечтите обич моя?
Не помниш ли кажи...
Как в обичта си ми се вричаше,кълнеше се дори!
Не помниш ли как искаше света да ми дадеш и двама да живеем щастливи всеки ден?
Не помниш-лъжите лесно се забравят...!
Но болката не се забравя-от нея пари и боли!
И до днес обаче продължаваш с твоите лъжи...
Кажи ми обич моя не се ли умори?
И жал не ти ли стана от моите сълзи?
Кажи ми обич моя не се ли умори мене да боли?!?