Момиче миличко, нежно, красиво, но с тъжни очи. Върви то в този свят унило, тревожно сърцето тупти! Очите й отново са подути, тя плакала е пак в нищета. За него плакала е тя. За този, който тя обича най-много от всичко на света! Обича го нежно и възвишено, обича го и постоянно го зове. Обича го! Обича го ужасно много, но той не е разбрал това, тя мисли винаги за него... О, боже мой – живот ли е това?