Когато искаш чувствата си да покажеш,

към човека,който не спира да те наранява..

няма какво друго освен в стих да разкажеш,

това,което сърцето  ти не спира да ранява...

Когато гледаш човека,когото обичаш с друга,

осъзнаваш,че чувствата му били са просто заблуда...

когато виждаш как той от живота ти се отдалечава,

чувстваш,че сърцето ти превръща се в жарава.

Докато се усетиш вече стоиш сама в ъгъла на стаята и плачеш,

не виждаш,че времето тече и че няма смисъл да плачеш за едно момче...

Но въпреки това сълзите по лицето ти се стичат

и спомените истините бавно разсъбличат...