Аз зная...нямаме път обратно с теб.
Но изгаря ме още до болка спомена за онова... онова, което беше ти. Никога не успях да ти кажа колко много те Обичам и колко много ме боли, никога не ти казах как тръпнех в очакване, за да те видя. Никога не разбра колко сълзи изплаках, колко мъка стаена има в мен. Никога не разбра, как всеки сравнявах с теб и как отчаяно тичах обратно и все към теб.
Аз зная, никога повече няма да погледнеш към мен, но защо все към тебе гледам аз? Зная, че обича те друга сега. Зная, че и мен обича ме друг, но все не разбирам защо продължавам да мисля за теб, защо пазя всичко от теб, всичко свързано с теб? Защо нощем когато заспя до него отново сънувам теб? Защо бих зарязала дори живота си, за да съм отново с теб?- да , зная отговор няма! Но всеки път когато се усмихна иска ми се да погледнеш към мен, иска ми се да видиш отново искрата в очите ми и да ти кажа всичко, всичко онова което някога не казах...
Да, зная аз съм убийцата на чувства, убийцата на усмивки и въздишки. Но аз съм и тази, която обича, обича безумно, обича до гроб! Всеки път когато погледна небето, всеки път когато видя звездите се сещам за теб. Всеки пък когато поглеждах морето, отново помислях за теб...И все мисля за звездата... за онази звезда, която изгря някога над нас... иска ми се да я позная сред хилядите звезди и да усетя топлината й и полъха на вятъра...
To be continue..