StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,457
   Потребители: 12,382
   Автори: 4,014
   Коментари: 319,186
   Точки: 2,650,971
   Съобщения: 154,576
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

няма_име

Влюбена съм в едно момче. Момче съвсем обикновено като всяко друго. Но не и за мен. Само за мен най-вероятно. Но защо да ми пука дали само аз мисля така, когато знам, че съм специална за него? Ами такава съм. Пука ми. И аз не знам защо. Но ми пука. Не го показвам, само нарочно. На шега. Не го показвам, защото не искам той да знае колко се крия. Искам да знае, че държа на него. Много го обичам. Не искам да съм с него цял живот. Защото имам нужда да съм с него цял живот. Наранявам го. С действията си. С думите си. Но не винаги. И съжалявам после. Признавам си грешката. Но е късно вече. Сърдим си се. И той казва, че всичко е наред. Но знам, че не е така. Виждам го в очите му. Просто се оправяме. Изведнъж всичко изглежда сякаш наистина е наред. Не му казвам, че го обичам. Няма нужда. Той го знае. Целувам го. Искам да се чувства добре. Специален. Желан. Искам и да знае, че не съм обичала никого по този начин. По този вълшебен, нов начин. Харесва ми. Искам го още. Да продължи дълго.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-11-16
прочитания: 42
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход