плаках и се молех...проклинах аз съдбата,че цял живот обичам,а никой на мен не ми го казва...
И така съдбата ми реши да ми прати него-някой който не мълчи,а повтаря нервно...че обича само мен-необичаната!Че мечтае само за мен-немечтаната!И аз в желанието си да съм обичана,повярвах на всяка дума...
Мина месец,минаха и два...къде ли му изчезна любовта?
Кълнеше се,сълзи се стичаха по мъжкото лице,че любовта му истинска е...
а сега след кратко време сякаш изгуби своето сърце!
Кълнеше се:\\\"Обичам те!Света ще преобърна аз за теб!И винаги ще те обичам...ти си любовта!\\\"
И беше хубаво да го чувам,да вярвам в това...да вярвам,че мен обича повече от другата жена!Сега пак аз загубих вяра-тя просто излетя...Просто той обича нея,а аз съм другата-втората жена!
Но орис моя,знам че знаеш,как отново любовта ме изигра...
Отново аз обичах и отново съм сама!
Сега съм птица в клетка,заключена в страх,а хубавите мигове-далече,покрити са от прах!
Но орис моя,знам че знаеш,колко много ме боли и отново ти се моля-мойта вяра ти върни!!!