Аз имах по много лица
     и те обичах зад всяко от тях,
     под було на срам и на грях
     не понасях сдвоени сърца,
     не понасях измамен комфорт,
     илюзии грешно изказани,
     плодове от изгнилия сорт,
     сълзи лицемерно размазани,
     не исках в измамно течение
     до тинесто дъно да стигам,
     зависим от лудо влечение
     преграден комфорт да издигам.
Сега съм пред прага, съдбата е тежка,
съдбовният миг без следа отминава,
когато обичам за миг по погрешка,
съдбата по много въпроси задава.
     А отговор сигурен няма,
     защото минава мигът
     и всяка готова програма
     отваря портала в кръга,
     защото сега те обичам,
     проблемът е тук и сега
     и утре аз може да тичам
     под свода на друга дъга... 
     Аз имам по много лица
     и те обичам зад всяко от тях,
     под було на срам и на грях
     не туптят затлъстели сърца.