Влезе.
Съблече и мрака
от себе си.
А пък нощта
ослепя.
Твоето тяло
е с толкова ереси,
колкото има
в жена.
Влезе .
И сякаш застина
светът .
Спря да нашепва
и времето.
Или във вена
от нощния път
утро валеше.
След тебе…
Недорисувах картината. Скрих
в твоя поглед
лицето си вечерно.
До прозореца
с ъгъла (нейде след 3)
спи в акварелите времето.