В суетата на нощния здрач
чаках твоя лик аз да срещна.
Тишината ми е палач,
не намирах аз нищо отсреща.
Сред шумове чувах гласа,
който глуха аз бих разпознала –
приближаваше и пак сред леса
сякаш бягаше като за раздяла.
В лабиринт от въпроси сновях,
предизвиквах те, виках и махах.
Тъй сама аз по теб изгорях,
а дърветата все тъй мълчаха...
21:48
8 септември 2009г.