StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,678
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,177
   Точки: 2,645,448
   Съобщения: 154,449
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

лавина

Понякога

ръцете ми се спускат.

Нощем.

По лавината…

Надраснали на свойта самота.

И търсят

в снежното поднебие

по зимната сребриста светлина

събудени поточета

у тебе,

потекли

в тялото на мрака…

Сънливи.

Тихи…под леда.

Стопили

с твоя дъх

в мен

името… Понякога

Ръцете ми се спускат

в безименните дири

на нощта.

Копнеят твоите пътеки…

човешка бяла самота..

И там

обличат

някой вятър.

С посока някаква.

И път му дават.

До билото да стигне

на съня ти.

Във който

с теб се разминавам…


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2009-01-30
прочитания: 145
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход