Колко тъжно е когато си сама,
когато гледаш без очи звездите!
Колко силно пари малката искра
дошла да освети мечтите!
Колко болка скрила е вълна,
разбиваща се лудо в скалите...
Колко много те жадувам аз...
и как усърдно скривам си сълзите...
Бъди до мен поне за час,за да засветят пак очите!!!