Вървя и търся посока,
безбрежен е пътят пред мене сега.
Вървя и следвам свойта насока,
но защо сърцето ми изпито е от тъга?
Нали приех съдбата жестока,
решена да се боря за свойта мечта;
но защо ли в дните ми сиви
без теб я няма радостта?!
Ще видя ли отново очите ти красиви,
или ще се изгубя нейде в пустошта?
В паметта си пазя миговете ни незабравими,
проклинайки непосилната съдба!
Но частица твоя в мен оставих и...
за това прости ми!
В замяна дадох своята душа!
Дали повярва ми не зная,
дали разбра това?
Че някога обичах те любими-
не наричай любовта лъжа!
И не страдай, както страдам аз,
пишейки това сега,
не се променяй, мили, не изгубвай
своето сърце и свойта добрина!
Точно в тях се влюбих и те моля-
не ги погубвай, не намразвай любовта,
пази красивото за спомен,
преоткрий във себе си света!
Аз трябва да знам, че щастлив си,
за да мога спокойно напред да вървя.
А ако нещо в душата тежи тежи ти-
ще усетя зова ти
и винаги ще ти подам ръка!
И ако не във този, то в друг живот-
за свой любим отново теб ще избера!
Едва ли същите ще бъдем някога,
едва ли ще изпитаме любов такава,
и надали ще стигнат думите,
научих се в очите мислите ти да чета!
И нашата целувка никога не ще забравя-
в нея, знам, се крие Вечността!
А мислех си, че не умея да обичам,
но с теб изпитах истински аз любовта,
и знам че късно е да го изричам,
но... ОБИЧАМ ТЕ! -
Ти научи ме на това!