Сърцето на лавината

е камък,

от тялото на януари взет.

В ръцете сънени

на мрака

останало само…проклето…

Там, в него зрее

млечно-бялата и ярост,

облепила върха,

до който вчера се стремяхме.

Тя бе попила сенките от думи.

И с тях нахранила в сърцето си

страха ни…

А как потъваха за сън очите.

И колко близо бе върха

от нея…

Омаяни от тишината и

вървяхме в снежното безвремие

на чувствата.Смъртта…

И красотата.

….

О, тази зимна мекота

в клавишите,

преливаща от белите пустини…

Не бързат пръстите.

И търпеливо

опипват днес

снега за твойте стъпки.

По стръмните,човешките пъртини

те търсят камъка в лицето ти

да скрият.

И тайно в теб желаят

да намерят

снега за своята лавина…