В последната неделя на февруари,
когато се приготвям за да тръгна
зелената мъгла край светофарите
ще ми помаха. Бледа и оскъдна.
И може би след мен ще се събудиш
веднъж поне свободен. Като рима.
Ще преболя. А ти ще ме разлюбиш
тъй лесно както свикна да ме има.
Отгоре ще надничат чужди покриви,
протегнали в дъжда ръце – улуци
и с цвят на керемиди ще е мокрото
усещане във мен. Че ще се случиш.
Когато съм готова... ще е стръмно
в душата ми (с димящите цигари).
Неделния ми път върви по тъмно
и аз вървях. Но свърши с февруари.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me