Юлски горещник - три и двайсет следобед,

двеста шейсет и три дни откакто мълчиш.

Снегът ме затрупа, онзи, който започна в десет, на Коледа

и оттогава вали и вали и... вали.

Под дебелите преспи, в сърцето на тихото,

отчаяно зъзнат двайсет забравени дни,

пет нощи безсънни, една обич, в дланта ти притихнала,

два бързи коняка, шепа сълзи и незнайно колко лъжи.

Вчера изхвърлих часовника - ръчния,

в една кофа метална, до старата къща -  номер двайсет и седем,

да не гледам стрелките, да не чакам от тях милосърдие,

да не вярвам, че всяка минута, която дели ме от теб е последна.

И я гледам сега тази двукилометрова, прегърбена улица,

моята двайсет минутна присъда, асфалтирана, пъстра гарота...

Вън е трийсет и седем, а студът в мен се вихри като ялова блудница

тръгвам напред - ще сънувам смъртта или случайно ще се спъна -
                                                                                               в живота си.