Аз съм тази която тръгна по пътя отъпкан с изненади и то свързани с теб! Не че това не ми достави удоволствие напротив, мечтаех за теб както никога до сега за друг! За приятния тембър на гласа ти, за нежните думи и ласки, които сновеше. Но това няма значение за теб ти си прекалено горд и наранен от мен. А за това съм виновна само аз и никой друг! Не очаквах и ти да ме нараниш така с това пренебрежение и ненавист, толкова ли зла и подла бях с теб? На този въпрос сигурно никога няма да получа отговор! Но има и една проста истина, дали и ти си бил искрен с мен както аз с теб! И причината да ти напиша тези редове са много дълбоки и искрени, а не лъжовни. Прошката е нещо което не на всеки се отдава и не всеки дава втори шанс на любим човек. Не очаквам да го направиш просто те моля ако наистина си изпитвал нещо искрено и лично към мен дай ми втори шанс за да ти обясня. Сигурно ти е писнало от хилядите ми обяснения, но се надявам на твоята човечност.Започнах да се чувствам като убиец, но не на хора а на чувства.